.............................. ......... ...
Анонс ! Основната цел на този сайт е популяризиране на събирането на емблеми в България. Всяка емблема е частица история и колкото повече частици имаме, толкова по завършен е пъзелът на нашето минало. Пазете емблемите, на които попадате ! Ако нямате интерес към тях, то знайте, че има хора, които ги ценят и с радост биха придобили нови попълнения в колекциите си. Ако обаче сте от тези хора, които имат афинитет към тях, то бих бил щастлив да имам и нови колеги в това прекрасно хоби. Ще търсим заедно и ще обменяме помежду си - в това има особена тръпка.
Откакто създадох сайта си през 2008 г. виждам, че това хоби се развива с всеки изминал ден. Старите ми колеги, които се брояха на пръстите на едната ми ръка, увеличават колекциите си, но и постоянно попадам на хора, които тепърва започват да събират емблеми. Първите журналистически статии и ТВ участия, посветени на хобито, са вече факт. В същото време имах удоволствието да се запозная с някои от авторите на български емблеми и да помогна при въвеждането на нови образци в армията. От печат излезе и първият в страната каталог на емблемите във въоръжените ни сили - своеобразен гид за всеки един сигнуманист и истинско "бижу" за любителите на българската армия, авиация и флота.
От автора.

Събирането на емблеми в колекции се нарича СИГНУМАНИСТИКА. За сега този сайт е единсвеното място в интернет, където може да се намери подробна информация на български език по темата за колекционирането и производството на емблемите.
Сайта се обновява редовно и се допълва периодично с информация и снимки ! С удоволствие отговарям на всеки един, който се интересува от темата.

Начините за връзка с автора на този сайт, Станимир Николов, а също и негови публикации може да откриете в раздел Контакти
В раздел Колекция са поместени историята на колекцията, снимки на таблата с емблемите и информация за тях.
В помощ на сигнуманистите са предоставени практически съвети за съхраняването и запазването на емблемите.
В раздел Забавно съм поместил "бисерите" на които съм се натъквал събирайки емблеми.

–Що е сигнуманистика ?

Това е сравнително нов дял в колекционерството, започнал да се развива в началото на 90-те години на ХХ век, когато станало "модно" да се въвежда уникална емблема за всяка една военна част. Самия термин има латински произход от Signum- знак и Manus- ръка, и е въведен за първи път от руснака Генадий Плоткин, който притежава една от най-големите подобни колекции в света. Сигнуманистиката е не само фактичеко придобиване и съхраняване на емблеми, тя също е изучаване и тълкуване на използваните в емблемите изображения, текстове и абревиатури. Всички могат да видят какво е изобразено в една емблема, но малцина са тези, които могат да разтълкуват всичко това, което се съдържа в нея. Тук вече сигнуманистиката има много общо с хералдиката.

–Какво точно представляват емблемите и какъв е техния смисъл ?

Обикновено емблемите се пришиват по ръкавите на униформените облекла и имат формата на рицарски щит. Аналогия се прави с рицарите, които са държали в ръка своите щитове за да се предпазват от противника. В наши дни този щит е заместен символично от нашивката. В щита се поместват няколко вида символи:
-хералдически (кръст, звезда, луна и др.)
-нехералдически (човешки фигури, животни и др.)
-митологични (кентавър, енднорог, жерав, ламя и др.)
В армейските емблеми обикновенно се използват хищни животни, оръжия, черепи и други напомнящи за смъртта символи за да се внуши страх и респект у противника и по този начин да се защитят тези който ги носят на ръцете си. Използват се и специфични символи, изображения и абревиатура, които да информират за принадлежността и характера на подразделенията.
Може да заключим, че емблемите се носят не само с информативна цел, но и със символична, за късмет.

–Къде се поставят и защо точно там ?

По-голямата част от емблемите се носят на лявата ръка на сантиметри под рамото, така както рицарите са си носили на лявата ръка щита, а с дясната са си служили с оръжието. Някои униформи имат повече от една емблема, в този случай се носят симетрично и на двете ръце. Нагръдните обикнобенно се носят над капаците на джобовете и рядко на самите джобове (обикновенно само от пилотите). Нагръбните се носят разположени между лопатките на гърба и са характерни за полицейските подразделения. Част от емблемите се носят и на шапките и баретите, замествайки металните кокарди.

–Технологии на производство и качество.

Разпространени са три технологии за производство на емблеми:
-Бродерия. Технология на шевна машина, при която на едноцветна платнена основа се нашиват различни по цвят конци. Предимствата са в евтиното и бързо производство. Много от шивашките предприятия разполагат с необходимите машини. Основен недостатък е, че по време на самото производство, а и след пране конците се стягат и е възможно деформацията на основата да е пагубна за емблемата и за качеството на изображенията. Деформацията на изображенията ги прави неразпознаваеми за окото. Малките детайли и тънките букви почти не се разпознават. С времето избеляват от слънчевите лъчи.
,...............,........ .......
-Пластизолена технология. Това е технология, при която върху платнена основа, при определена температура се залепват гумираните части, които съставят изображенията. Това е по-скъп метод, но се получават емблеми с много високо качество и с усещане за дълбочина в тях. Емблемите са приятни за гледане, а детайлите им се разпознават от разстояние. Дори и след избеляване пак остават "лесно четими". За съжаление с остаряване на гумата се получават цепки и е възможно отлепване на цели части от изображенията. И тук слънцето е най-големия враг на емблемите.
-Цветен печат. Технология, при която върху плат или изкуствена кожа чрез боя се отпечатват отделните изображения. Много добре се различават отделните детайли, но само от близо. Устойчиви са на пране и слънчеви лъчи, но се изтриват лесно при физическо триене.

ВНИМАНИЕ ! Информацията и снимките поместени тук са под защита на закона за авторските права. Не се разрешава ползването на информация и снимки за каквито и да е комерсиални цели без съгласието на автора, тоест МЕН - Стан Николов 01.01.2008 г.